Неделя, 22 Март 2015 15:42

Професор Христо Браилски знаеше, че властта и материалното богатство убиват човешкото

Ако беше жив днес, ние - неговите приятели от село Калейца, Троянско, щяхме да го поздравим на 25 октомври т.г. с 85-годишнината му. Защото той е една емблематична, незабравима, легендарна и изключително хармонична личност сред медицинската ни общност през втората половина на миналия век. Свързан силно с родното гнездо, привързан, признателен и обичащ до болка скромните си родители, той наследява най-прекрасните добродетели на някогашните истински българи: трудолюбие, гостоприемство, добродушие, честност, милосърдие, човещина, елегантни взаимоотношения със себеподобните, уважение към страдащите и онеправданите. Завършил с отличие през 40-те години образцовата реална гимназия в град Троян, той, колебаейки се между литературата и медицината, записва медицина в София, където има възможността да слуша лекциите на такива наши професори със световна известност като Ораховац, Станишев, Чилов, Ташев, Божинов, Пенчев, Шипковенски, Пухлев, Михалчев, Моллов... Неговите научни съобщения, реферати, доклади и рационализации в медицината се открояваха с удивителни успехи по петте континента на планетата. В Москва, Петербург, Киев той ги произнасяше на руски език, в Индия, Англия, Америка - на английски език, в Берлин - на немски...Още като тридесетгодишен, когато изнася свое откритие за медикаментозното лечение на язвената болест в Етиопия, английски, американски, френски учени се дивят пред нашия посланик Краю Владов /родом от Старо село, Троянско/, как е възможно една малка полуизвестна страна като България да излъчи такъв надежден ерудиран млад учен като професор д.м.н. Христо Браилски. Разбира се много пъти му е предлагана работа при комфортни условия в чужбина. Но родолюбието, привързаността му към родното село Калейца, Троянско, и най-вече дългът му към българското здравеопазване, го задържат в любимото ни отечество България! Но завистта и злобата го следват по петите му. Всевластният му колега по гастроентерология доктор Малеев прави опит да го отстрани, като го изпрати пет години някъде из африканските джунгли... Професор Христо Браилски като истински апостол оказваше научна и методична помощ както в София, така и на болниците в Плевен, Ловеч, Троян. Той устройва над 120 курса по гастроентерология и ендоскопия с над 2500 курсисти и над 500 лекари на индивидуално обучение. Почти всички ендоскописти са обучени лично от него. Днешните лекари могат да се поучат от хипократовското верую към болните, от приветливото и отзивчиво общуване с тях, от насърчаващите и ободрителните здравословни съвети... Професор Христо Браилски проявяваше жив интерес към литературата и изкуството, посещаваше опери, концерти, спортни състезания и се възхищаваше с естетическа наслада на всеки успех... Защото той разбираше, че медицината е едновременно наука и изкуство и знаеше, че Йохан Фридрих Шилер, А. П. Чехов, Съмърсет Моам, Димитър Димов, Валери Петров, авторът на "Княз Игор" - А. П. Бородин, са били лекари. Според него между научното познание и художественото творчество съществува сродство. Много видни наши и световни лекари, с които общуваше, притежаваха висока култура и широки интереси. Не го блазнеха и предлаганите му висши административни постове и материални облаги. Защото добре знаеше, че властта и материалното богатство убиват човешкото в личността на лекаря, устремил се към професионален възход и духовно съвършенство. Затова за достойно заслужилите лекари като проф. Христо Браилски забрава не може да има!

 

Найден Ангелов

Прочетена 493 пъти