Днес сме в къщата на професор д.м.н. Христо Браилски , в която е роден на 25 октомври 1924 година. Макар и без него честваме 90-тата му годишнина. Избрахме това място и повод, за да си спомним и чрез това скромно ъбитие да дадем гласност на признателността ни него. Именно домът му днес ни посреща като превърнат в „ малък, музей за мен“, както споделя, че би искал в автобиографията си. Където и да е учил , работел и живял, този дом му е бил връзката с рода и близките , нещо неприкосновено и много значимо за него. Тук е израстнал с най- ярките спомени от трудно, но щастливо детство, завръщал се е при родители, които „когато ме видяха –заплакаха. Радостта им бе неописуема“, от тук изпраща последния си близък, майка си, която за него „беше героиня и светица“. На въпрос на Найден Ангелов в интервю от 2003: „Ти си един от малцината калейчани, които никога не са се откъсвали от…